Автор: Стела Гъркова
те, когато е на две години и половина, след още една тя вече чете. На пет пък, сама си взема книги от читалището. В първи клас написва и първото си стихотворение от два куплета – „Буря в морето“. За откривател на таланта на Петя се смята бургаският поет Христо Фотев. Когато тя е на 10-11 години, той води кръжок. С усета си на голям поет, той усеща особения начин, по който момичето гледа на света около себе си, на образите, които създава без никакво усилие. Имало е дни, в които тя е пишела по 15-20 стихотворения, без да чувства никаква умора или изтощение. През 1978 година Петя участва във филма на режисьора, също бургазлия, Георги Дюлгеров - „Трампа“. По време на снимките, една вечер, докато се забавлява в дискотека в курорта Боровец, Петя среща Пер, швед, в когото се влюбва. Той я кани на блус и я целува. В дневника си тя го описва като „далечния, светлия, чаровния, нежния“. Водят активна кореспонденция известно време, след което той просто престава да ѝ пише. Преживява го много тежко. През пролетната ваканция на 1979 година Петя е на тридневен семинар организиран от списание „Родна реч“. Там тя се запознава с младия писател и почти неин връстник Деян Енев. Остава силно впечатлена от таланта на младежа и отношението му към нея. През лятото на същата 1979 година той гостува в дома на Петя, който се намира на бургаската улица „Ернст Телман“. През есента отива в казармата, където около 60 дни по-късно научава, че тя е починала. Деян Енев Въпреки краткия си живот, поетесата оставя след себе си около 200 стихотворения, 50-60 произведения в проза, десетки художествени преводи на песни на Beatles, Bee Gees, Smokie, Pooh. Създава редица оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват ярко на фона на литературния живот през 70-те години с изразната лекота, с дързостта и свежестта на художественото ѝ виждане. Сред псевдонимите, които си измисля, са Драгой Пикипиков, Марлена Дубра, Пепита Дубареско. На 3 декември 1979 година, ненавършила 18 години, Петя се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета, оставяйки бележка. Творчеството живее и след смъртта През 1984 година стартира национален литературен конкурс на името на Петя Дубарова, който добива изключителна популярност сред младите поети. През същата година Ваня Костова, Стефан Диомов, Стефан Маринов, Пейо Пантелеев и други приятели организират спектакъл за Петя в Дома на армията в Бургас. С решение на Министерски съвет и със съгласието на родителите къщата, в която е живяла поетесата, е освободена и новоизградена като дом-музей „Петя Дубарова“. Музеят е открит на 7 август 1995 година. Автентично е пресъздадена и личната стая на Петя Дубарова. В края на 2010 година, в морската градина на родния ѝ град е открит паметник на бургаската поетеса *** А ето и моите три любими стихотворения на Петя: ДОБРОТА Понякога съм толкова добра, че цялата изтръпвам и боли ме. И вените ми, сплетени в гора, ми търсят ново, благородно име. Понякога съм толкова добра!... И скрива ме във коша си чемшира на двора. Неизмислена игра ме търси и ръцете ми намира! Понякога съм светла като мед. Тогава светли устни ме обичат. Понякога съм златен слънчоглед, красив като главата на момиче. Понякога съм бяла и добра. Как рядко ми се случва да съм бяла! Тогава искам сън да подаря - на всекиго. И свойта обич цяла да счупя на парченца от стъкло, да пръсна и добри ръце да сгрея. И дала сок на нечие стъбло, да пазя свойта тайна, че живея! * ПРОЛЕТ Повярвали в лудия смях на петлите, в звъна на камбана с нестройно сърце, взривяваме зимната броня на дните с момичешки устни, с момчешки ръце. Мокрее стопеният сняг по косите. Красиви сме в джинсите от кадифе. И чувствам как огън на кръгове скрит е, в очите ни с тежкия цвят на кафе. Мостове, задрямали сфинксове, дюни... Със наш седемнайсетгодишен размах възсядаме, будим... Но кой ли целуна косите ми светли от слънце и прах? Дали ме докосват по светлото чело смутените устни на дръзко момче? А може би просто задъхана радост в косите ми блика, в кръвта ми тече... * ПОСВЕЩЕНИЕ В студените нощи, когато пиян сънят се търкаля на моя таван, когато луната тъмнее от грях, когато увисва над мен моя страх, обесен на острия ръб на нощта, подавам ти своята бледа ръка - на теб - непознатия - смугло красив, потаен и питомен, жаден и див, едва деветнайсет години живял, а всичко опитал и всичко видял, подвластен на никого, ничий, сам свой, но тръгнал към мене и истински мой и падал по пътя си, плакал, грешил, но нежност момчешка за мен съхранил. Ръката ми - властната - жадно поел, единствено с мен ще си толкова смел! Ела! Ще измием луната от грях! Ще хвърлим трупа на умрелия страх, ще пеем с тътнежния корабен глас на морската нощ във добрия Бургас. А после, когато тя тръгне назад и слънцето бликне над нас благодат, мечтата надрастнал, усмихнат, смутен, ше тръгнеш реален до мен в моя ден! Петя Дубарова безспорно е една от любимите ми поетеси и творчески таланти. Смятам, че макар и да умира млада, тя е оставила трайна следа след себе си, а именно нейната единствена и неповторима стихосбирка - “Аз и морето”, издадена през 1980 година. Петя Дубарова е една от най-великите и запомнящи се български поетеси, чието творчество живее и след тяхната смърт.
____________________________________ Източници: 1. “Три вечни стихотворения от Петя Дубарова”, HVA, посетено на 27.7.22 https://www.highviewart.com/cvetno/tri-vechni-stihotvoreniya-ot-petya-dubarova-9355.html 2. “10 любопитни факта за Петя Дубарова”, 10-те най, посетено на 27.7.22 https://www.10te.bg/lichnosti/10-lyubopitni-fakta-za-petya-dubarova/ 3. ”Понякога съм толкова добра, че цялата изтръпвам и боли ме” – Петя Дубарова”, Kmeta.bg, посетено на 27.7.22 https://kmeta.bg/ponyakoga-sum-tolkova-dobra-che-cyalata-iztrupvam-i-boli-me-petya-dubarova/
0 Comments
|
AuthorWrite something about yourself. No need to be fancy, just an overview. ArchivesCategories |